Кралство Испания (на испански: Reino de España[2], или Испания (España[3]) е държава, разположена в Югозападна Европа. Намира се на Иберийския полуостров (Пиренейския полуостров), където са и Португалия, Гибралтар и Андора. На североизток, по хребета на планините Пиренеи, е границата с Франция и малкото княжество Андора. Само на 14 километра южно от Испания е брегът на Мароко. Към Испания се числят Балеарските острови в Средиземно море, Канарските острови в Атлантическия океан, градовете Сеута и Мелиля в Северна Африка.
Името Испания произлиза от латинското Hispania, с което римляните назовавали не само земите на древна Иберия, но и целия Пиренейски полуостров.
С площ от 504 645 km² Испания е четвъртата по големина държава в Европа след Русия, Украйна и Франция и втора в Европейския съюз. Със средна надморска височина от 650 m, страната е сред най-планинските държави на континента.
Поради географското си положение, територията на Испания е подложена на много външни влияния още от праисторически времена. Първите народи, които обитавали полуострова са иберийците и келтите. Освен тях, баски племена населявали западните Пиренеи. Между 500 и 300 г. пр.н.е., финикийците и древните гърци основават техни колонии по средиземноморското крайбрежие на полуострова. По-късно картагенците завладяват цяла южна Испания. Техни основни крепости там са Гадер (Кадис) и Нови Картаген (Картахена). По време на Пуническите войни (264 пр.н.е – 146 пр.н.е.) Картаген е победен от римляните, които ги изместват.
От 19 г. пр.н.е. Иберийският полуостров става неразделна част от Римската империя под името Хиспания. Римляните установяват контрол над почти цялата страна за повече от 500 години, като въвеждат техните език, закони, пътища. Постепенно местното население се романизира и местните водачи стават част от римската аристокрация.
По време на упадъка на Римската империя през 5 век в страната нахлуват германски племена. Романизираните вестготи се заселват там през 415. Те приемат християнството и създават Вестготското кралство, което обхваща по-голямата част от полуострова.
Между 711 – 718 г. почти целият Иберийски полуостров е превзет от бербери-мюсюлмани, известни също като маври. Раздираното от вътрешни противоречия Вестготско кралство става лесна жертва за ислямските нашественици. Само някои отделни планински области в северната част на полуострова, като Астурия, Навара и няколко графства в Пиренеите успяват да запазят своята независимост.
В исляма християните и юдеите са признати като „народи на Книгата“ и могат да практикуват религията си при определени дискриминационни условия. Въпреки това има няколко вълни на масова ислямизация, особено през Х – ХI век.
През Х век Кордоба, столицата на халифата, става най-големият и богат град в средновековна Европа. Процъфтяват търговията по Средиземно море и културата. Мюсюлманите допринасят с интелектуалните традиции на Близкия изток, а ислямски и еврейски философи от Ал-Андалус възраждат класическата древногръцка школа в Западна Европа. Културата на романизираното местно население се съчетава по уникален начин с тази на мюсюлманите и евреите, което спомага за разцвет на архитектурата и литературата. Нашествениците въвеждат нови селскостопански култури и построяват обширна мрежа от поливни канали, което довежда до силно увеличаване на селскостопанското производство. Ал Андалус – така арабите наричат целия Пиренейски полуостров. Днес само най-южната част на полуострова – Андалусия – е запазила това име.
Към ХI век халифатът се разпада на множество враждуващи по между си държавици, което позволява на малките християнски кралства на север да разширят териториите си и да консолидират своите позиции.
В края на XV век, Испания се обединява. С откриването на Америка и последвалата колонизация, страната се превръща в първата глобална империя и най-мощната държава в света. Културното и историческо наследството е видимо и днес, като испанският е вторият най-разпространен език в света и е официален в 21 държави.
Територията на Испания попада в рамките на три климатични пояса – умерен, субтропичен и тропичен. Климатът в Северна Испания е умерен морски. Характерно за този климат е влажното време през цялата година. В останалата част от континентална Испания и Балеарските острови климатът е субтропичен – континентален в централните региони с горещо лято, студена зима и големи температурни амплитуди и средиземноморски на юг, отличаващ се със сухо и горещо лято и влажна, мека зима. По високите части на Пиренеите и другите планини климатът е планински. На Канарските острови климатът е тропичен, сух на изток и с по-голяма влажност на запад.
Животинския и растителния свят са най-разнообразните в Европа. Основните фактори за това са разнообразните релеф и климатични условия, както и наличието на островни групи и анклави на североафриканското крайбрежие. Флората на Испания включва повече от 8000 вида висши растения, много от които са ендемити. С особено голям ендемизъм се отличават Канарските острови (500 вида за островите и още 500 за района на Макаронезия и някои региони в южна Испания. Близо до град Елче се намира единствена в Европа естествена палмова гора. Фауната включва средноевропейски видове, като мечка, вълк, лисица, благороден елен, както и множество южни или ендемични видове, като испански рис, генета, мангуста, десман и други. Там се срещат почти всички европейски грабливи птици.
