Казахстан, (на казахски: Қазақстан), официално Република Казахстан, (на казахски: Қазақстан Республикасы) е република в централната част на Евразия. Страната е с площ от 2 724 902 km² (3-то място по големина в Азия и 9-о място в света), което я прави най-голямата вътрешноконтинентална и унитарна страна в света. Населението (към 1 януари 2019 г.) е 18 411 699 души[2]. На северозапад и север граничи с Русия (дължина на границата 7548 km), на изток – с Китай (1783 km), на юг – Киргизстан (1242 km) и Узбекистан (2351 km) и на югозапад – с Туркменистан (426 km). Обща дължина на сухоземните граници – 13 393 km. На запад се мие от водите на Каспийско море, а на югозапад – на Аралско море. Държавата е почти изцяло разположена в Азия, но малка северозападна част е на територията на Европа.
Повечето от хората в Казахстан са мюсюлмани.
Климатът е рязкоконтинентален. Средни януарски температури: от -25 °С (на север и в центъра) до -3 °С (на юг); средните юлски температури са съответно от 19 до 30 °С. Валежи – до 300 mm, в пустините – под 100 mm, а в планините – до 1600 mm.
Главни реки: Иртиш, Урал, Ишим, Чу, Или, Сърдаря, Тобол, Нура. Езера: Балхаш, Зайсан и Алакол.
Растителност – пустинна, полупустинна, степна, иглолистни гори и високопланински ливади.
Номадски племена, заселили огромната степна територия от монголските планини до Днепър и Дунав, са наричани от гърците скити, а от персите – саки. Пърите писмени свидетелства за племената, населяващи сегашната територия на Казахстан, се появяват около 1-вото хил. пр. Хр. Херодот в своята „История“ ги описва със специално внимание и споменава за тяхното съседство с Ахеменидски Иран, както и за борбата им с персийски завоеватели, царете Кир и Дарий I. Конни отряди на воинствените южни скити – масагетите от Приаралието побеждават Кир през 530 г. пр. Хр, а Дарий през 519 г. пр. Хр. Александър Велики, наречен в Азия Искандер Двуроги заради формата на шлема, спира победоносната си кампания на изток пред река Яксарт (Сърдаря) през 327 г. пр. Хр., основава там селището Александрия Есхата (Ходжент), не рискува да се отправи в безкрайната степ и се обръща на юг към Индия. Известни паметници на скитската култура стават могилникът Беш-шатър (Пет шатри) в долината на реките Или и могилата Исък под Алма-Ата, в който са открити останки от знатен скит от V—VI век пр. Хр., наречен от изследователите „Златния човек“.
В средата на първото хилядолетие на нашата ера в откритите пространства от Алтайските планини до Каспийското море започва събиране древнотюркски съюз на номадски племена и появата на държавност. Първият Тюркски каганат (556 – 603 г.) се превръща във важен етап в историята на Великата степ. Започва развитие на занаяти, търговия, тогава е напълно проправен търговския Път на коприната от Китай през Персия и по-нататък към Европа.
През VII—VIII век китайската империя на династията Тан претендира за част от Туркестан и се противопоставя на Арабския халифат. Интересите на две велики и войнствени империи се сблъскват в битка на река Талас (751 г.),[16] завършила с драматична арабска победа с помощта на карлуките. Това донася в южните покрайнините на Пустинята ислямската религия, а китайците оставят хартията, което довежда до широкото разпространение на арабската писменост. В същото време тюрките губят древнотюркското руническо писмо[17] за сметка на арабския скрипт, а също така постепенно изоставят и древната си вяра тенгризъм.
През 1218 г. започва монголското нашествие в степта на Трансоксиана. Монголите си проправят път с огън, опожарявайки градовете Отрар, Съгнак, Ашнас. Местните номадски племена първоначално оказват съпротива, но след това се присъединяват към монголския съюз доброволно или след поражение. Местните кумански първенци постъпват на служба при монголите, а обикновените номади представляват значителна част от монголската армия. Монголските завоевание са били придружени от масово изтребление на хора. Разрушени са села и градове, дворци и джамии, изоставени са обработени полета и напоителни системи. Хиляди майстори-занаятчии са отвлечени в робство. Прекъснат е последният етап от формирането на кипчакската народност. Господството на монголските завоеватели задълго отлага икономическия и културен напредък на народите в завладените от тях страни. Най-тежка е щетата, нанесена на земеделската и градската култура. След разгрома на Златната Орда през 1391 от Тимур тя окончателно се разпада на своите две крила – западна (Бяла) Aк-Орда (между Волга и Дон) и източна (Синя) Кок-Орда. Кок-Ордата от своя страна се разделя на Ногайска Орда през 1440, заела земите на съвременния западен Казахстан и едно краткотрайно Узбекско ханство на Сърдаря, което получава името си от последния известен златоордински хан Узбек, въвел окончателно исляма в Златната Орда. рез 1458 г., недоволни от твърдата политика на хана на Узбекския улус Абул-Хайр братята емири Жанибек и Керей със своите аули се отделят от бреговете на Съдаря на изток в Седморечието, в земята на владетеля Могулистан Есен-буги, където образували Казахское ханство (1465). Те започнали да наричат себе си свободни хора (казахи). През 1723 – 1727 години се е случва най-опустошителното нахлуване, запазено в народната памет на казахите като „Актабан шубирънди“ – „Години на великото бедствие“, когато джунгарите завладяват столиците на жузовете в Туркестан, Ташкент и Сайрам. В тези години от разорителните набези на джунгарите казахски етнос е загубил над 1 млн. души и около 200 хиляди души са били пленени. Маса нуждаещите се хора, бежанци от нашествениците, избягват в узбекските земи в Самарканд и Бухара. В Годините на великото бедствие казахите губят богатите пасища на Седморечието и традиционните маршрути за търговия, губят своите занаятчийски центрове и драстично намалява количеството добитък. Казахите са принудени да поискат от Руско царство да ги приеме за протекторат. Още през 1717 г. хан Тауке за първи път се обръща към Петър I с молба да вземат казахите под руското поданство, но без заплащане на ясака, без изпълнение на военни задължения и при запазването на властта на хана. Петър I веднага оценява стойността на Казахското ханство във външната политика на Русия. Русия тогава стремително се разширява на югоизток. Още в края на XVI век група казаци под атаман Ермак унищожават Сибирското ханство на чингизида Кучум. През 1715 – 1720, въпреки противопоставянето на джунгарите, сибирските казаци започват изграждането на Иртишката укрепена линия и са положени основите на крепостите Омска (1716), Семипалатинска (1718), Уст-Каменогорска (1720). Официално приемане казахските земи като руски протекторат дава на Русия правни основания за военно-политическа експанзия в региона. За укрепване на колониалната власт в Казахстан са въведени две мерки: изграждане на укрепени линии от крепости с военни гарнизони по руско-казахската границата и използване на казахско-башкиро-калмикските противоречия за потискане на всякакви антируски изяви на тези народи. Цяла верига от укрепления от Каспийско море, по протежение на Жайк и Ертис до Алтайските планини обкръжава казахската степ. Това позволява на Русия да си създаде база за по-нататъшна експанзия към вътрешността на Централна Азия.
На 26 август 1920 г., изпълнителния комитет на СССР приема подписан от Михаил Калинин и Владимир Ленин декрет „За образуване на Киргизка Автономна съветска социалистическа република“ в състава на СССР със столица в Оренбург. Тя е съставена от Акмолинска, Семипалатинска, Тургайска, Уралска, Букеевской и части от Оренбургска области). През 1925 г., Киргизката АССР е преименувана на Казахска АССР, а столицата пренесена в град Перовск (бивш Ak-Джамия), който е получил ново име Къзъл Орда. В състава ѝ влезли още Сърдаринска и Жетисуйска областта на бившата Туркестанска АССР с казахско население и Каракалпакска автономна област (по-късно през 1936 г. включена в Узбекска ССР с преобразуването Каракалпакска АССР). Оренбургска област е върната на пряко подчинение на РСФСР. През 1927 г. столицата е пренесена в Алма-Ата, а град Ташкент е връчен на Узбекската СССР и се превърна в нейната столица вместо Самарканд. По спомените на член на Президиума на ЦИК на СССР Век Молотов: „създаване на среднеазиатските републики е изцяло дело на Сталин“. „Остра борба се водеше“ – „казахите, например, си борили за Ташкент, искали той да е столица... Сталин ги събрал, обсъдил това, погледна границата и казал: Ташкент на узбеките, а Алма-Ата – на казахите“.[35] През 1932 г. целият залив Карабоаз-Гьол е представен на Туркменска SSR.[36] Едва през 1936 г. Казакската АССР е била отделена от РСФСР и се превръща в Казахска ССР. До Октомврийската революция нивото на грамотност на населението на Казахстан е изключително ниско от гледна точка на познания по руски език. Но не може и да се пренебрегва, че на територията на дореволюционния Казахстан надделява арабската грамотност. Така, в Тургайско област делът на грамотните през 1897 година е 4,5 % (7,5 % сред мъжете, 1,2 % сред жените).[37] При това сред населението с роден руски език дялът на грамотност е 16,6 % (25,7 % при мъжете и 6,9 % при жените), а населението с роден „киргизки“ (казахски) език – 3,1 % (5,6% при мъжете и 0,4 % при жените).[38] През 1918 г. започва държавна кампания за ликвидиране на неграмотността. До края на Гражданската война в Казахстан са открити 2410 училища, където учат 144 хил. души (от тях 21 % – казахи). През 1925 г. броят училища се е увеличил до 2713, а броят на учениците – до 161 хиляди. През 1930 г. е деклариран преход към всеобщо задължителна начално обучение, а през 1931 г. е въведено всеобщо задължително седмокласно образование (в градските райони). Също така е извършена ликвидация на неграмотността сред възрастните. Така, в 1921 – 1927 са били обучени до грамотност 200 хиляди души, а през 1930 г. – 500 хиляди. Към 1935 г. обучението обхваща 91 % от децата в училищна възраст.
На 10 декември 1991 г. според приетия от Върховния Съвет на КазССР закон, името република „Казахска съветска социалистическа република“ е променено на „Република Казахстан“.[59] Въпреки това, името остава такова до приемането на Конституцията на Република Казахстан на 28 януари 1993 г.[60] Забележително е, че точно на 16 декември 1991 г. Казахстан провъзгласява своята независимост след действителното разпадане на СССР (Беловежко споразумение, 8 декември) на последно място от всички съюзни републики. Първи получава признание от Турция, след това в САЩ и близкия Китай. На 21 декември е подписана и Алма-Атинската декларация за целите и принципите на ОНД.[61] Пет от бившите съветски републики: Казахстан, Киргизстан
Прочети повече
